Блог

„Аз съм срамежлив.“ „Аз не съм лидер.“ „Аз не съм човек, който може да говори пред публика.“ „Аз просто не съм комуникативен.“ Всички сме чували подобни изречения. Вероятно сме ги изричали и сами. Интересното е, че ги произнасяме като факти. Като нещо окончателно и описание на това кои сме. Но замислял ли си се откъде знаеш, че това наистина си ти? Защото има огромна разлика между това кой си и това, което си правил достатъчно дълго време. Представи си човек, който не е тичал

Ако попитате хората как изглежда добрият комуникатор, вероятно ще опишат човек, който има естествена дарба. Никога не се притеснява как изглежда, как звучи или какво ще си помислят другите за него. Създава се впечатлението, че това е талант, с който някои хора просто се раждат. Реалността обаче е по-различна и когато човек започне да наблюдава внимателно хората около себе си, се забелязва нещо интересно. Най-добрите комуникатори невинаги са най-умните, най-красноречивите или

Понякога хората си представят комуникацията като нещо, което се включва при нужда. За важна среща, интервю, презентация, камера или сцена. И точно там се появява разминаването. Защото когато дойде този момент, много хора откриват, че мислите им вървят по-бързо от думите. В главата си знаят какво искат да кажат, но когато започнат да говорят, нещо се губи. Започват едно изречение, сменят посоката му по средата, търсят точната дума или приключват с познатото: „Не го казах така,

Случвало ли ти се е да отидеш на събитие, среща или вечеря с добро настроение и желание за разговори? В началото си активен, задаваш въпроси, смееш се, включваш се естествено в разговорите и се чувстваш свързан с хората около теб. След известно време обаче нещо започва да се променя. Поглеждаш телефона си без причина, започваш да мислиш за нещата, които трябва да свършиш утре, ставаш по-тих или просто усещаш, че мислено вече си у дома. И тогава идва познатата мисъл „Какво ми

Когато говорим за комуникация, повечето хора си представят уверен глас, добра дикция и правилен език на тялото. Но една от най-важните части на общуването е границите, които поставяме чрез начина, по който говорим. Психологията отдавна разглежда така наречената "agreeableness" личностна черта, свързана със стремеж към хармония, разбирателство и съобразяване с другите. Хората с по-високи нива на тази черта често са по-отзивчиви, по-топли и по-склонни да избягват конфликти. Изс

Повечето хора живеят с убеждението, че умеят да слушат. Влизат в разговори с усещането, че са внимателни, че дават пространство на другия, че „са там“. Ако се видят отстрани обаче, реалността често е различна. Погледът е разфокусиран, лицето е неподвижно, реакциите са минимални. Вътрешно може да има внимание, но външно това не се вижда. А в комуникацията това, което се вижда и усеща, винаги тежи повече от това, което си мислиш, че правиш. Истината е, че хората не искат просто

В психологията има ясен модел за усвояване на поведение. Първо не осъзнаваш какво правиш, после започваш да го виждаш, след това го контролираш и накрая го превръщаш в навик. Проблемът е, че повечето хора опитват да прескочат втория етап. Искат да говорят по-уверено, да реагират по-спокойно и да имат присъствие, но не могат да посочат конкретно поведение, което им пречи. Работят върху резултат, без да са идентифицирали механизма. Това, което наричаме „автопилот“, всъщност е н

Как невербалното говори преди думите.

През 80-те години в Dartmouth College се провежда едно от най-показателните изследвания в социалната психология. Идеята е проста, да се провери как хората вярват, че другите ги възприемат, когато имат видим дефект. На участниците им рисуват реалистичен белег на лицето. Показват им го в огледалото, за да го видят, да повярват, че е там. След това им казват, че ще го “коригират” леко и точно тогава го изтриват напълно. Без те да разберат. И ги изпращат да общуват с други хора,

Източникът на повечето СОЦИАЛНА тревожност най-често е какво мислят другите за нас. Притесняваме се, че няма да ни харесат и започваме да се стараем прекалено много. Притесняваме се, че изглеждаме странно и ставаме напрегнати, а после реално започваме да се държим странно. Така неловкостта се превръща в затворен кръг. Истината е проста. Няма значение какво говорят хората за теб, освен ако не вярваш на това, което казват. Хората ще имат винаги мнения. Много мнения. За работата