Хората, мишена за манипулаторите.

Когато говорим за комуникация, повечето хора си представят уверен глас, добра дикция и правилен език на тялото. Но една от най-важните части на общуването е границите, които поставяме чрез начина, по който говорим.

Психологията отдавна разглежда така наречената "agreeableness" личностна черта, свързана със стремеж към хармония, разбирателство и съобразяване с другите. Хората с по-високи нива на тази черта често са по-отзивчиви, по-топли и по-склонни да избягват конфликти.

Изследванията показват, че именно такива хора по-често стават мишена на манипулативно поведение, защото им е по-трудно да казват „не“ и по-лесно поставят чуждите нужди пред своите. И това няма нищо общо със слабостта. Напротив.

Обикновено това са хора, които умеят да слушат, да разбират, да дават пространство и да усещат много добре емоциите около себе си. Те внимават как говорят и как карат хората да се чувстват.

Там понякога започва проблемът, защото токсичните хора разпознават прекалената отстъпчивост много бързо. Те усещат кога някой изпитва вина да каже „не“.

Кога започва да се обяснява прекалено много, омекотява всяко свое решение и се извинява за собствените си чувства.

„Извинявай, че те притеснявам.“

„Може би е глупав въпрос.“

„Не знам дали не преувеличавам.“

Това не изглежда като нещо голямо, но всъщност учи отсрещния човек как да се държи с теб. Показва му, че ще поставиш неговия комфорт пред своя. Че ще се съмняваш в себе си, преди да поставиш граница.

Много хора наричат това доброта, но често не е доброта, а страх да не разочароваш. Страх да не бъдеш възприет като груб, неудобен или „твърде директен“.

Истинската доброта не означава да позволяваш на хората да прекрачват границите ти. Не означава да поемаш чуждия хаос, чуждата драма и чуждите емоции, докато твоите остават на заден план. Има огромна разлика между топъл човек и човек без граници.

Най-спокойните и уверени хора не се обясняват излишно. Те не превръщат всяко „не“ в оправдание, не влизат във всяка емоционална буря. Остават спокойни, ясни и последователни.

„Не мога.“

„Не е удобно за мен.“

„Няма да успея.“

Без вина и излишни обяснения.

Най-интересното е, че когато човек започне да поставя такива граници, токсичните хора постепенно изчезват. Защото усещат, че вече няма лесен достъп.пправилните хора остават и дори започват да те уважават повече.

Да бъдеш добър човек никога не е бил проблемът. Проблемът е, когато добротата ти идва за сметка на теб самия.